Неугасимият идеал
Евгений Белий
Има събития в историята на Българската социалистическа партия, изобщо в историята на България, които оставят следи и отстояват на превратностите на времето. Има една концепция, учредена на Бузлуджанския конгрес на 2 август 1891 година Идея социалистическа, концепция за независимост, тъждество и взаимност.
Първите опити за пропагандиране на социалистическата концепция в България стартират още през 1885 година Началото е положено от завърналия се от Русия Димитър Благоев, който стартира издаването на месечното списание " Съвременний индикатор ".
През 80-те години на XIX век в България се провеждат първите работен стачки. По това време посредством Димитър Благоев (Дядото) и неговото списание стартират да проникват социалистическите хрумвания в страната. Под въздействието на социалистическата агитация през 1890 и началото на 1891 година в България се образуват първите социалистически сдружения. Първата стъпка в историческото развиване на Партията в България съставлява конгресът на Бузлуджа през 1891 година, когато се слагат основите на Българската социалдемократическа партия. Тя се основава и израства в битката против дребнобуржоазните възгледи, въздействието на народничеството и опортюнизма в социалистическото придвижване. Най-тежкият удар на народничеството нанася Димитър Благоев с книгата си „ Що е социализъм и има ли почва у нас? “ В нея той потвърждава, че България към този момент е тръгнала по пътя на капитализма и затова за социализмът има почва, и той може да бъде построен. Бузлуджанският конгрес е учредителното заседание на Българската социалдемократическа партия (БСДП), състояло се на 2 август 1891 (20 юли – остарял стил) под връх Бузлуджа в Стара планина по самодейност на Димитър Благоев. Участие вземат към 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища.
Бузлуджанският конгрес бележи края на началния стадий в развиването на социалистическото придвижване в България и началото на проведена партийна активност за сливане насоциализма с работническото придвижване. БСДП приема марксизма за своя идеология.
От 3 до 5 май 1891 год. в Търново се организира конференция под управлението на Димитър Благоев, на която участват представители от Търново (Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски и Драгомир Герганов), Дряново (Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков), Габрово (един представител), Севлиево (Сава Мутафов) и Казанлък (Константин Бозвелиев). Главният въпрос на тази конференция е бил: Трябва ли да се излезе намерено пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният темперамент. Представителите от Севлиево и Казанлък се афишират срещу откритото излизане на партията, като се стимулират, че това щяло да ускори терора над социалистите. Болшинството обаче взема решение, че би трябвало да се провежда партия, и че тя би трябвало да е работническа и законна.
Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.> Събранието се организира тайно > тъй като режимът на Стефан Стамболов мощно лимитира свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се организира конгреса, са определени, тъй като на същото място и по същото време обичайно се организират всеобщи празнувания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така дребната група социалисти остава незабелязана от управляващите и съумява гладко за организира събранието си.
Събранието приема стратегия и правилник на Българска социалдемократическа партия. В програмата, формирана по вида на стратегиите на Френската и Белгийската работен партии са изложени главните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти би трябвало да се обединят в политическа партия, която да приготви служащите за бъдещия " социалистически прелом ", да ги провежда и просвещава. В програмата са били дефинирани настояванията за цялостна политическа независимост, всеобщо изборно право, самоуправление на общините, разработване на работническо законодателство и др.
Тъй като на няколко места към този момент са основани социалистически дружинки става належащо да се провежда една социалистическа колекция, с цел да се обмисли по-нататъшната им активност. Постига се съглашение сред главните дружинки, сбирката да се състои в Търново през Великденските празници. В нея вземат участие десетки делегати от социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък. Тази колекция е първото социалистическо заседание, което взема решение бъдещата колекция да се свика на 2 август (20 юли остарял стил) в Балкана, в местността Бузлуджа, известна като " Бузлуджански конгрес ".
Единодушно се взема решение името на новосъздадената социалистическа организация да бъде " Българска социалдемократическа партия ", която излиза със собствен седмичен орган и една социалистическа библиотека за агитация концепциите на социализма и за пропаганда в името на стратегиите на БСДП. Първата издадена листовка е " Що е социализъм и има ли той почва у нас ". БСДП прокламира и постигането на обществено и политическо тъждество на дамата като своя неотменна задача, като неделима част от класовата битка против буржоазния строй.
За управителен орган на партията е определен Общ съвет на БСДП със седалище Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури – " Българска социалдемократическа библиотека ", чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев > " Що е социализъм и
има ли почва у нас? ", > а за социалистическа агитация да се употребява редактираното от Янко Сакъзов списание " Ден ".
На учредителния Бузлуджански конгрес през 1891 година Казанлъшката организация става съучредител на партията. Най-голямата група делегати на конгреса е тази от Казанлък, в състав от 6-ма социалисти: Константин Бозвелиев, Христо Колев, Иван Кутев, Стоян Казанджиев, Стефан Папазов и Георги Гинев.
След Бузлуджа в Казанлък продължава осъществяване на събрания в дребната стая на Георги Пенков на ул. " Скобелев " и в ниските стаи на " Искра$. На тези събрания са дискутирани тематики, свързани със социалистическото придвижване. Чрез провеждането на агитация социалистическото придвижване в края на 1891 година и началото на 1892 година се ускорява.
На 7 април 1892 година се привиква за първи път окръжна колекция в Габрово, която заседава в къщата на Евтим Дабев. Участват 22 делегати от Търново, Дряново, Габрово, Трявна и Казанлък. Секретар на сбирката е бил казанлъшкият пратеник Георги Гинев.
Реалният членския състав на партията в района е бил следния: Търново – 15-20 члена, Казанлък – 20, Габрово – 12, Дряново -10 и Трявна – 2.
Взема се решение за привикване на обединен народен конгрес в Пловдив, с делегати от всички градове на страната. Обсъждало се е каква да бъде активността на определените социалисти за кметове, общински съветници и други
Така се появява първата пролетарска партия в България, с което се поставя завършек на един бурен стадий в живота на българското социалистическо придвижване и се открива нов – на неговото проведено развиване. И което е най-важното – социалистическото придвижване се слага на маркситки основи.
Учредяването на БСДП съставлява венец, с който се увенчават фантазиите и стремежите, най-близката на Димитър Благоев цел, към която той потегля още щом се завръща в България. По думите на Благоев Бузлуджанския конгрес Щатски долар...може да се назова Първи организационен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия учредителен правилник на българското социалистическо придвижване и дефинира характера и дилемите му ".
Днес, ние социалистите се прекланяме и почитаме Бузлуджа.
От Бузлуджанската звезда изгряха хиляди звезди на несломимата воля за битка на трудовите хора за обективен живот, за правото на труд, за обществено тъждество, взаимност и човешко благополучие. Тя, социалистическата концепция и през днешния ден е > наша орис, идеал
и ненаситен блян > Българска социалистическа партия е вярна на тази концепция. Нейните полезности са цел и смисъл на идейно – политическото и организационно битие. Това я прави партия на бъдещето.
От изгубените полезности към нови желания, от търгуване с капитали към мечтаното пълноправие – през днешния ден концепцията за обективен свят продължава да е по-жива от всеки път, въпреки и изопачена и хулена, тя има своето непроменяемо място в съзнанието ни.
Пътят, почнал от Бузлуджа не е извървян, тъй като това е пътят към положителното, същинското. Защото това е пътя на социалистическия блян, огрян от онази първа дребна алена звезда.
Може пък и вие, благи другари, скъпи наши деца и внуци да откриете своята звезда, онази звезда, която ще озарява пътя ви към справедливостта и благополучен живот.>
Има събития в историята на Българската социалистическа партия, изобщо в историята на България, които оставят следи и отстояват на превратностите на времето. Има една концепция, учредена на Бузлуджанския конгрес на 2 август 1891 година Идея социалистическа, концепция за независимост, тъждество и взаимност.
Първите опити за пропагандиране на социалистическата концепция в България стартират още през 1885 година Началото е положено от завърналия се от Русия Димитър Благоев, който стартира издаването на месечното списание " Съвременний индикатор ".
През 80-те години на XIX век в България се провеждат първите работен стачки. По това време посредством Димитър Благоев (Дядото) и неговото списание стартират да проникват социалистическите хрумвания в страната. Под въздействието на социалистическата агитация през 1890 и началото на 1891 година в България се образуват първите социалистически сдружения. Първата стъпка в историческото развиване на Партията в България съставлява конгресът на Бузлуджа през 1891 година, когато се слагат основите на Българската социалдемократическа партия. Тя се основава и израства в битката против дребнобуржоазните възгледи, въздействието на народничеството и опортюнизма в социалистическото придвижване. Най-тежкият удар на народничеството нанася Димитър Благоев с книгата си „ Що е социализъм и има ли почва у нас? “ В нея той потвърждава, че България към този момент е тръгнала по пътя на капитализма и затова за социализмът има почва, и той може да бъде построен. Бузлуджанският конгрес е учредителното заседание на Българската социалдемократическа партия (БСДП), състояло се на 2 август 1891 (20 юли – остарял стил) под връх Бузлуджа в Стара планина по самодейност на Димитър Благоев. Участие вземат към 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища.
Бузлуджанският конгрес бележи края на началния стадий в развиването на социалистическото придвижване в България и началото на проведена партийна активност за сливане насоциализма с работническото придвижване. БСДП приема марксизма за своя идеология.
От 3 до 5 май 1891 год. в Търново се организира конференция под управлението на Димитър Благоев, на която участват представители от Търново (Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски и Драгомир Герганов), Дряново (Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков), Габрово (един представител), Севлиево (Сава Мутафов) и Казанлък (Константин Бозвелиев). Главният въпрос на тази конференция е бил: Трябва ли да се излезе намерено пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният темперамент. Представителите от Севлиево и Казанлък се афишират срещу откритото излизане на партията, като се стимулират, че това щяло да ускори терора над социалистите. Болшинството обаче взема решение, че би трябвало да се провежда партия, и че тя би трябвало да е работническа и законна.
Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.> Събранието се организира тайно > тъй като режимът на Стефан Стамболов мощно лимитира свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се организира конгреса, са определени, тъй като на същото място и по същото време обичайно се организират всеобщи празнувания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така дребната група социалисти остава незабелязана от управляващите и съумява гладко за организира събранието си.
Събранието приема стратегия и правилник на Българска социалдемократическа партия. В програмата, формирана по вида на стратегиите на Френската и Белгийската работен партии са изложени главните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти би трябвало да се обединят в политическа партия, която да приготви служащите за бъдещия " социалистически прелом ", да ги провежда и просвещава. В програмата са били дефинирани настояванията за цялостна политическа независимост, всеобщо изборно право, самоуправление на общините, разработване на работническо законодателство и др.
Тъй като на няколко места към този момент са основани социалистически дружинки става належащо да се провежда една социалистическа колекция, с цел да се обмисли по-нататъшната им активност. Постига се съглашение сред главните дружинки, сбирката да се състои в Търново през Великденските празници. В нея вземат участие десетки делегати от социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък. Тази колекция е първото социалистическо заседание, което взема решение бъдещата колекция да се свика на 2 август (20 юли остарял стил) в Балкана, в местността Бузлуджа, известна като " Бузлуджански конгрес ".
Единодушно се взема решение името на новосъздадената социалистическа организация да бъде " Българска социалдемократическа партия ", която излиза със собствен седмичен орган и една социалистическа библиотека за агитация концепциите на социализма и за пропаганда в името на стратегиите на БСДП. Първата издадена листовка е " Що е социализъм и има ли той почва у нас ". БСДП прокламира и постигането на обществено и политическо тъждество на дамата като своя неотменна задача, като неделима част от класовата битка против буржоазния строй.
За управителен орган на партията е определен Общ съвет на БСДП със седалище Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури – " Българска социалдемократическа библиотека ", чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев > " Що е социализъм и
има ли почва у нас? ", > а за социалистическа агитация да се употребява редактираното от Янко Сакъзов списание " Ден ".
На учредителния Бузлуджански конгрес през 1891 година Казанлъшката организация става съучредител на партията. Най-голямата група делегати на конгреса е тази от Казанлък, в състав от 6-ма социалисти: Константин Бозвелиев, Христо Колев, Иван Кутев, Стоян Казанджиев, Стефан Папазов и Георги Гинев.
След Бузлуджа в Казанлък продължава осъществяване на събрания в дребната стая на Георги Пенков на ул. " Скобелев " и в ниските стаи на " Искра$. На тези събрания са дискутирани тематики, свързани със социалистическото придвижване. Чрез провеждането на агитация социалистическото придвижване в края на 1891 година и началото на 1892 година се ускорява.
На 7 април 1892 година се привиква за първи път окръжна колекция в Габрово, която заседава в къщата на Евтим Дабев. Участват 22 делегати от Търново, Дряново, Габрово, Трявна и Казанлък. Секретар на сбирката е бил казанлъшкият пратеник Георги Гинев.
Реалният членския състав на партията в района е бил следния: Търново – 15-20 члена, Казанлък – 20, Габрово – 12, Дряново -10 и Трявна – 2.
Взема се решение за привикване на обединен народен конгрес в Пловдив, с делегати от всички градове на страната. Обсъждало се е каква да бъде активността на определените социалисти за кметове, общински съветници и други
Така се появява първата пролетарска партия в България, с което се поставя завършек на един бурен стадий в живота на българското социалистическо придвижване и се открива нов – на неговото проведено развиване. И което е най-важното – социалистическото придвижване се слага на маркситки основи.
Учредяването на БСДП съставлява венец, с който се увенчават фантазиите и стремежите, най-близката на Димитър Благоев цел, към която той потегля още щом се завръща в България. По думите на Благоев Бузлуджанския конгрес Щатски долар...може да се назова Първи организационен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия учредителен правилник на българското социалистическо придвижване и дефинира характера и дилемите му ".
Днес, ние социалистите се прекланяме и почитаме Бузлуджа.
От Бузлуджанската звезда изгряха хиляди звезди на несломимата воля за битка на трудовите хора за обективен живот, за правото на труд, за обществено тъждество, взаимност и човешко благополучие. Тя, социалистическата концепция и през днешния ден е > наша орис, идеал
и ненаситен блян > Българска социалистическа партия е вярна на тази концепция. Нейните полезности са цел и смисъл на идейно – политическото и организационно битие. Това я прави партия на бъдещето.
От изгубените полезности към нови желания, от търгуване с капитали към мечтаното пълноправие – през днешния ден концепцията за обективен свят продължава да е по-жива от всеки път, въпреки и изопачена и хулена, тя има своето непроменяемо място в съзнанието ни.
Пътят, почнал от Бузлуджа не е извървян, тъй като това е пътят към положителното, същинското. Защото това е пътя на социалистическия блян, огрян от онази първа дребна алена звезда.
Може пък и вие, благи другари, скъпи наши деца и внуци да откриете своята звезда, онази звезда, която ще озарява пътя ви към справедливостта и благополучен живот.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ